С целувка нежна циганското лято,
дари ми този ден от есента.
Във шепите ми стене топъл вятър,
признания ми прави с куп листа,
които в транс омаяни танцуват-
красиви пеперуди, крехък свят.
В небето дълги паяжини плуват
и светлина вали над моя град.
Обичам да е топла, нежна, цветна,
ранимо моя, тиха есента.
Макар за миг, макар и мимолетно
да ме допусне в своята душа.
По улицата скитам и се смея.
Харесвам този плах, откраднат миг.
Тревите нещо шепнат ми и греят,
а вятърът е дързък ученик.
В косата ми се рови и се гали,
напомня ми на коте, на дете.
Как искам още малко закъснели
и само мои късчета небе.