Полет в синьо небе
до възбог...
После срутване в бездна
до дъно.
Имам странен,
сърдечен порок-
не убива, но мъчи
по тъмно.
Бягат диви импулси
в нощта,
като линии
на кардиограма.
Уморени се стичат
в пръстта,
напояват копнежа
измамен-
цвят кокичев,
ухаещ на студ,
докосни го
и сам ще замръзнеш.
Носи сладка забрава
и смърт,
след която
все пак ще се върнеш.
Ще разказваш
за приказен свят,
в който бил си щастлив,
но за кратко.
Бил си влюбен
и страстен,
и мил.
Фея нежна
целувал си сладко.
После аз
ще ти шепна .
С тъга
ще рисувам
пейзажи от думи,
в тях ще скитаме в мрака-
игра, на която
правилата са груби.
Има само един победил,
кой от двама ни ще оцелее?
Кой ще падне изгубил, унил
и душата си с дявол ще слее?!
Полет в синьо небе
до възбог...
После срутване
в бездна-
фатално...
Имам странен
сърдечен порок-
но какво пък...
нима ти е жално?!