1. Агресията - това е един от най-агресивните спортове. А мъжете винаги са били по-агресивния пол. Къде обаче да изразходват днес агресията? Не им се налага да се бият с мамутите в гората, нито им разрешаваме да се бият помежду си още от малки. Следователно няма по-притегателен спорт от агресивния, при който се идентифицираш с играча и по този начин се разтоварваш от собствената си натрупана естествена мъжка агресия.
2. Мъжката компания – и за мъжете и за жените е изключително важно да прекарват известно време в компании, съставени от представители на съответния пол, в който се говори на един и същ език и не е необходим превод.
3. Липсата на цензура – когато се гледа футбол, отпадат автоматично всички възпитателни правила, добрия тон, маниери и протокол. Псуването е разрешено, крещенето – също. Дори има такъв виц: на работа ти крещи шефа, в къщи – жената, а стадиона е единственото място, където можеш да крещиш ти на воля, с пълно гърло, докато останеш без глас от изтощение, при това там нямаш научна титла и звание, никой не те знае кой си и можеш да си разрешиш и не цензурен език и просташки реакции, каквито всекиму се иска понякога да си позволи.
4. Вентил на стреса – при днешния труден начин на живот, огромно натоварване, натрупано недоволство срещу непроменими обстоятелства няма нищо по-желано от леснодостъпен отдушник. Пред екрана или на стадиона може да се разтовари огромна доза напрежение, имащо най-различни причини. При това този отдушник е официално разрешен, ако, разбира се, не се стига до ексцесиите на побеснелите запалянковци, дрогирани или натряскани до козирката.
5. Стратегиите – мъжете обичат стратегиите и тактиките. Футболът е игра за мислещи, колкото и някои да не го разбират. Той е и интелектуално предизвикателство. Няма по-голяма наслада от този, който го разбира, от това да предвиди например скрития пас и да види как любимия му играч на терена също е успял да го предвиди.
6. Евтино удоволствие – Не са много днес така леснодостъпните удоволствия от финансова гледна точка. Стига да си си платил тока и да ти работи телевизора, ти предстои едномесечно безплатно забавление (е, понякога и ядове!).
7. Подражанието на идола – така, както ние, жените, искаме да приличаме на някоя актриса или манекенка, така и мъжете имат своите идоли, на които се опитват да подражават и с които се идентифицират (мака, че не винаги си го признават). Най-често тези идоли са сред футболистите, които в най-голяма степен се възприемат като образ на пълната мъжественост: сила, издържливост, агресия, слава, пари (това е един от най-платените спортове), жени (не случайно футболистите са примамлива мишена за жените).
8. Бягство от реалността – Три-четири мача на ден правят приблизително пет часа забрава. Пет часа, в които нямаш шеф, дори жена ти я няма, нямаш време да мислиш за каквито и да е проблеми. Не се изненадвайте, ако след световното мъжете ви са станали по-кротки и любвеобилни.
9. Състезателният елемент – мъжката психика е така устроена, че има нужда да се конкурира и надпреварва. А заедно с любимия отбор се състезават мислено толкова много мъже. Победата на отбора се преживява като собствена. Тази мини война с цивилизовани средства (за съжаление не винаги цивилизовани) е виртуална реализация на първичната мъжка природа. Ако мъжете можеха да воюват по-често по този посредствен и позволен начин, щяха по-малко да воюват по непочтени начини.
10. Просто защото са мъже – толкова малко чисто мъжки територии останаха днес. Ние, жените, да си го признаем, се опитваме все повече да обсебим света на мъжете. Откъде ли не се опитахме да ги изместим. Остана им един футбол. Нека не им се сърдим, че за месец той ще е по-важен от нас. Толкова много неща бихме могли да правим ние през това свободно от мъжко внимание време. Пък и нали сте съгласни, че по-добре футбол, отколкото алкохол или жени. Поне един месец ще ги знаем с кого и къде са със сигурност!
