Най-лошото е, че винаги има един, за когото споменът винаги преследва като призрак... дори и след много години. Аз лично си имам 1 такъв.
Това, което Мимито е написала над мен, все едно аз съм го написала, толкова ми е близко, само, че аз бих добавила, че има един човек, към когото (въпреки че го отрязах от живота си) все още тая нещичко за него. Може би е бил наистина любим... по-различен от всички останали.