Знаеш ли,един човек трудно се забравя особенно когато има намесени чувства.
Лично на мен да случваломи се е,и знаешли трудно е да се забрави.Доста опити сам правила и правя но не се получава.Макар в момента да сме разделени от една година.Просто човек заделя едно малко местенце в своето сърце и това местенце него дава на никои.То си стои там.
Макар да сам имала други мъже до себе си,това местенце си стои там никои него измества.
Знаешли понякога разстоянието или сабира или разделя хората,а времето е наи добрият им приятел.
Защото при една голяма радяла,при едно голямо разстояние човек остава със самия себе си и започва да се тарси да се преоткрива.Започва да се подлага самия тои на дадени изпитания и тогава вижда дали наистина може да издържи на всичко това или просто да се откаже.Но зада започнеш нещо такава са нужни двама души да знаеш,че не даваш само ти всичко от себе си зада задържиш това което си изградил,а сте двамата.
Аз не издаржах на всичко това и накрая се отказах,защото в моя случаи аз бях тази която давах а не получавах нищо.Просто един ден застанах сама срещо огледалото и си казах: дали това което имам,дали това което ми дават,дали това което искам ми е напълно сдостатъчно да продалжа на пред.И още куп много въпроси сам си задавала и си задавам.
Знаеш ли много помага когато застанеш сам срещо самия себе си.Опитаи и ще видиш,че е така.Макар да знам че изпитваш страх даго направиш,аз сащо изпитвах ного направих престршихсе.И знаеш ли в момента това ми е наи добрия приятел на които мога да споделя всичко.
Просто опитаи и ще видиш 4е не били,ще се почувстваш по добре.