Очите ти са слепи за това,
което дневна светлина светът нарича.
Ти имаш свои, тънки сетива,
с които виждаш, знаеш и обичаш.
Ръцете ти, ръце на пианист
със тънки пръсти и изящна кожа
подхождат на чаровен антихрист
и ляга в тях целувката на ножа.
Кинжал от тънък, посребрен метал,
със който сънищата мои си отрязал,
без много думи, без да ти е жал,
да те обичам Бог ме е наказал.
Лицето ти в икона ще вплета,
макар да си е чисто богохулство
и свеждайки очи пред теб в нощта
ще светя цялата от болка. С грешни устни
ще шепна черните молитви на плътта,
ще колабирам, даже ще те мразя,
отрекла се от всичко за страстта
да бъда твоя казън и съблазън.