Булката !

[ilusia]

Събудих се и се огледах. Лежах на нещо мокро и грапаво. Слънцето печеше върху ми , сякаш бях пропаднала в ада. А около мен имаше тълпа хора.... плискаха ме с вода и ме гледаха стреснато. М дам... май съм припаднала на плажа... поредният припадък. Така се почва.. нищо , скоро ще свърши , не е толкова страшно. Скоро ще се слея с онези , чиято дъщеря и любима съм. Скоро ще си бъда у дома....
Най-накрая проклятието ще падне от мене.... най-накрая - в смъртта си ще поживея истински.
Тези кризи , болки , припадъци.... всичко това някак си ми писваше. Бе толкова... скучно и еднотипно. Вече ми се искаше нещо по-така...
Станах и се изправих.... смрачава се. Трябва да се прибирам. Той скоро ще се събуди , гладен и раздразнителен. Естествено трябва да съм там.... отново ще ме стисне с големите си силни ръце.... ще наведе глава с момчЕшка закачлива усмивка и ... ще впие зъбите си в мелчната ми кожа.... и ще смуче , ще пирува докато не се наслади на на всяка капка кръв , на всяка моя частичка любов....
Съдба. Я да побързам , за да купя препарат , да изчистя кръвта от снощният му голяи.... Меката ми мебел все пак е доста красива на слънчева светлина.... когато спи.
Какво да се прави.... отхвърлих любовта на Бог.... на един от всички Богове и се осмелих да бъда онази която съм. И сега... си нося кръста. Умъжена за вампир. И то какъв. Нежен и любящ.... когато не е звяр....
Да си призная , синините и подутините вече някак си не ми правят впечатление. А и без това скоро ще умра..... за какво да се тревожа. И тогава.... пак ще съм пред избора. НЕГо...... или онзи. И аз пак ще избера ония... вампира. Пак ще бъда булка на вампир... защото го обичам.... глупачка....... ;) Отново ще сритам Господ в топките.... пардон.... и ще обърна гръб на милостта на съдбата. Отново разни дребни земни твари , ще ми повтарят каква изгубена душа съм , защото не отговарям на критерии... но каквот от това питам аз ?
Нали си имам моят вампир. Вампир , който ходи по разни кучки ... и паленца. Естествено , че зная....няма да се правя на отрепана. Знам и още как. Не ми пречи... и аз кръшкам. Нормално - млада съм още... преди да умра да поживея малко я ;)
Ох,..... стигнах до нас.... айде мила , оставям те ... до утре. Ако съм жива . Най - ме мъчи амнезията му. Ми да... вчера ми изби 2 3 зъба...... а днес не помни. Трогателен е когато ме гушне като плюшена играчка и зараспитва какво е станало с мене.....
Ух... .. свечери се...... до.... докато съм жива.