Още е лято...В косите на август щурчета
своите лъкове тънки като гребени прокарват нежно.
Разсипани блясват в тревите звездици. Комета
в душата ми пада в предчувствие за неизбежно
и жестоко невъзвратимо хладно време, което
на прага на септември подсвирква си нещо небрежно
и чака мига, да се шмугне тайничко, подло в сърцето.
Още е лято...