Списание Пудриера 2005,
Анорексията е доста често срещано явление през последните години в България, особено сред младите момичета. Общото схващане е, че анорексията започва с диета и желание да се регулира теглото, като по-късно диетата се превръща в ежедневие. Всъщност развиването на анорексична симптоматика няма нищо общо в своята същност с диетите. Тенденцията да се смята, че диетите водят до анорексия е масова заблуда, която се поддържа предимно от хора, които не са особено добре осведомени.
Анорексията е преди всичко психическо заболяване, което симптоматично се отразява върху теглото. Причините да се развие анорексия не се свързват с килограмите. Обикновено (според статистически данни) момичетата, които развиват това заболяване, преди да се разболеят и да започнат диета съвсем не са дебели. Общото схващане между по-голямата част жените е, че трябва да свалят 2-3 килограма и ще станат перфектни докато за една анорексичка тези 2-3 килограма са в повече, след всяко сваляне до преди смятаното за перфектно ниво. Обикновено родителите или близките не успяват да забележат признаците от самото начало, защото е “нормално” момичета да имат желание да поотслабнат особено в пубертета, когато тялото са оформя.
При болните от анорексия се появява натрапчива мисъл непременно да отслабнат, а ако отслабнат ще се случат определени неща: например ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени. Всъщност болните от анорексия започват да контролират всичко свързано с околния свят чрез храната. Определящо за тях е това, че ако не могат да контролират нещата извън себе си биха могли да контролират себе си и то под формата на приемането (храната) и отдаването. При тях цикълът на взаимоотношения с външната среда се прекъсва т.е. не съществува обмен (нито приемане, нито отдаване) - по същия начин те се отнасят и в отношенията си с околните. Всичко това разбира се функционира на несъзнателна основа и болните не си дават сметка за случващото се. Същото се отнася и до килограмите и фигурата - често анорексиците, когато видят образа си в огледалото не виждат реално собственото си изражение, а своето, но като на много дебел човек.
Често когато се разболеят младите момичета стават доста затворени, не споделят, отдръпват се от обществото и приятелите си и си поставят целта да отслабнат и чак тогава ще могат да се върнат в това същото общество. Такива хора са доста критични към себе си и изискват все повече и повече. Накрая се оказва, че единственото нещо, което контролират е теглото си. Междувременно обаче, са настъпили други промени - появяват се натрапчиви мисли, които са свързани с храната, със собствената им личност (често те смятат, че са много дебели и се наричат с епитети, които се ползват за дебеланите), а също така се появяват и други нереални мисли, които може да са доста парадоксални.
Анорексиците живеят в непрекъснат тормоз - в началото, когато заболяването им започва да се развива те се чувстват добре, защото преди да започнат регулирането на храната са били доста тревожни. Вероятно, са ги притеснявали куп проблеми, които са предимно свързани със семейната сфера или любовният им живот. Когато започнат диетата, те стават много целенасочени и устремени и започват бавно и методично да свалят килограми. Докато болните от анорексия започват да боледуват приятелите и познатите ги хвалят колко добре изглеждат и те затвърждават теорията си, че са на прав път и наистина всички ги харесват повече, откакто са се променили. В процеса на диетата анорексиците се чувстват силни и тревожността, която ги е угнетявала преди започването на диетата вече я няма. Всъщност посредством приемането или отказа на храната те контролират тревожността и диетата ги кара да се чувстват по-добре. По-късно това усещане изчезва, но пък се засилват натрапчивите и повтарящите се мисли с едно и също съдържание, които определят ежедневието им.
Причините да се развие анорексия са строго индивидуални и трябва да се разглеждат по този начин. Проблемът е, че родителите забелязват, че детето им е необикновено слабо доста късно, защото момичетата с такова заболяване добре се прикриват, като оставят в заблуда дори майките си за спрялата менструация. Когато стане ясно, че е налице анорексия обикновено нещата са извън контрол и се налага спешно настаняване в болница, с цел физическо оцеляване на пациента, а не реално лекуване на анорексията. В този момент родителите си дават сметка, че трябва да се направи нещо.
Много важно е да се знае, че анорексията предхожда диетите, а не е резултат от тях. От диета не може да се прихване анорексия. В момента, в който се установи, че даден човек е болен от анорексия трябва веднага да се пристъпи към лечение и то да бъде комплексно. Условията за добро лечение са много, но като начало трябва да се потърси психолог и диетолог, а когато става въпрос за болнично настаняване и интернист. Нито едно от тези звена не може да бъде пропускано. Лечението е много продължително и доста трудно както за болния, така и за тези, които за около него.
Ако болният от анорексия не преодолее успешно кризата е възможно анорексията да се хронифицира. Тук трябва да е ясно, че не става въпрос за грип, който ще се повтаря, а за начин на мислене и поведение, начин на реагиране на проблемна ситуация, които ще се активизират наново. Това налага доста дълго лечение, което в началото е по-интензивно, а по-късно се редуцира и постепенно изчезва. Родителите и близките на пациенти с диагностицирана анорексия трябва да бъдат сигурни, че лечението няма да бъде доброволно независимо от това какво ви убеждава болния - посещенията при психотерапевта и диетата трябва да се контролират много строго. Съществуват и други форми на лечение, които се прилагат в клиники в много страни (в България имаше една, но тя вече не функционира), които са в рамките на 1 месец рядко повече, където болният от анорексия е между други като него и лечението протича комплексно през целия ден.
Много известни са италианските клиники за анорексици, които имат добри резултати, но нито едно лечение не може да даде гаранция, а и освен това клиниките поддържат доста висока цена. Когато болните от анорексия започват да се подобряват по време на диетите за напълняване и лечението е много възможно анорексията да премине в булимия, т.е. болните да започнат да се тъпчат неконтролируемо с всичко, което видят (например те са в състояние да изядат голяма тава с баклава за 5 мин). Това преминаване е особено опасно, защото поради настъпилите физиологични изменения по време на анорексията при преяждането е възможно коремната стена да притисне сърцето и то да спре.
Освен при хранене, на бившите анорексици им става изведнъж много тежко и е налага да повърнат веднага - те научават, че могат да приемат храна и после да я изхвърлят и така започва да се затваря един цикъл на преяждане и повръщане. Булимията се различава от анорексията основно по това, че е невидима - възможно е някой да ви е приятел от 10 години и вие да нямате представа, че е булимик. Булимиците за разлика от анорексиците остават активни и нямат нереалните преживявания на анорексика. Булимиците смятат, че са дебели и те наистина обикновено не са много слаби, защото при процеса на повръщането не се изхвърля цялата приета храна и така те дълго време не могат да отслабнат колкото желаят. Техният ден обикновено започва с едно повръщане. Булимиците могат по време на вечеря да станат и да отидат до тоалетната да повърнат и отново да седнат до вас на масата и вие или някой около вас нищо няма да разбере. Всъщност киселинността на постоянно изхвърляните стомашни сокове разяжда хранопровода, разрушава емайла на зъбите и болният от булимия може да умре от вторично нанесените щети, но малко по-бавно от анорексика.
В съвременното общество се наблюдава и една нова форма на анорексията - тя е свързана със спорта. Болните от този вид анорексия приемат само здравословни храни съвсем по малко, но изтощават тялото си с многочасови тренировки, за да може да изгорят възможно най-много калории.
Както и да се проявява едно хранително разстройство, то се корени в психиката на болния. При нито едно от изброените разстройства не може да се разчита на волята на болния да се справи. Консултациите с лекар-диетолог и психотерапевт са задължителни.
