Кой ще пази стражите пред храма,
разрушен от племената диви?
Изгорени до основи нрави
плачат с гласове на самодиви.
Бяла кърпа вее нощен вятър,
уморен от бури се предава.
Днес животът е антик театър,
бутафорна кръв по сцената остава.
Търсих вещица, но май са овъглени
върху кладите на времето до кокъл.
Време на болезнени промени,
а душата е заглъхващ вопъл.
Коня си развявам до небето.
Пътищата ми към теб са прашни.
Не опазих нищо съкровено.
Няма ме в деня ти.Много важно!