Сънувах,че съм самодива бяла...
Бе звездна нощ.Луната - портокал.
Ухаеше на лято и...раздяла.
В гората елфска вихреше се бал.
Сънувах как в косите ми зелени
чаровен елф светулки вплете рой.
Целуна ме и стана ми студено -
разплаках се...Заплака с мен и той.
Сънувах как щурчета песен свежа
изсвириха ни, да ни утешат.
Танцувах с него.Беше много нежен.
Забравих,че е чужд и непознат.
Сънувах и легло, покрито с рози,
със венчелистчета,накъсани без жал,
далеч от градска скука, шум и проза -
в измислен свят,случайно оцелял...
Събуждането беше неизбежно...
И нямаше ни елфи,нито бал.
Часовникът тиктакаше небрежно.
В сърцето ми заби звънец- кинжал.
Отново домакиня- пепеляшка.
Романтиката- в джоба...Ееех,копнеж!
Кой праща тези сънища дивашки,
та после ти се иска да умреш?!
:-D
