А тази уста
трябва да стои заключена,
защото думите са предатели
и като черни гарвани
погребват светлината.
Колони рушащи се, от пясък,
разтварящи се в морето на тъгата.
Вятърът няма минало
и не му пука за бъдещето.
Сега,
сега,
сега
и тук...-
терзаещ, затихващ звук,
музика.
Когато говори душата,
думите са от светлина,
без глас.
Щастието е пеперуда плаха,
толкова нежно и слабо,
че и най-леката въздишка
е за него заплаха.
Обичай ме!
Скрий ме някъде в тъмнината.
Мечтай ме и ме сънувай.
Моли се за мен в тишината.
Но не ми казвай никога, че ме обичаш.
Късно нощем,
рано сутрин
душата ми е дълбоко в тебе.
И нека мълчи устата.