Изпращам ти портокалова роза
по ветрец трепетликов в нощта.
Ще ти шепне авлига стих в проза.
Ще се срещнем за малко в съня.
По тревите на росни поляни
в полунощ ти на пръсти мини.
Не събирай искри разпилени.
Само розата с тебе вземи.
Скрий я в джоба на своите копнежи
и по тясна пътечка върви.
Ще докосна ръката ти нежно.
Усмихни се.Недей се буди.
Дива мента в краката ти ляга.
Набери си къпини, пий сок
с цвят на вино.Така ти приляга
този образ на див, горски бог.
Притисни моите пръсти студени.
Със дъха си горещ ги стопли.
Във очите ти новородена
мила грижа и обич искри.
Ще се слеем за кратко с дъгата
на планинската, чиста река,
като стих, като песен,която
ще си спомниш,но... утре-в деня.