Ти си моята бавна отрова...
И лекарството спасително си пак ти...
Когато мълчиш или гневно ме обвиняваш,
полудяват въжетата на вените ми
и ме задушават.Дъжд от думи вали.
Талазите на апатията заливат мисълта ми,
а после - една усмивка всичко суши.
Усмихвай ми се, прощавай ми!
Аз те нося в кръвта ми.
Всичко, от което имам нужда си точно ти.