По струните на клони оголели,
прокарват лъкове студени ветрове -
кантата есенна изтръгват полудели
от всяко мръзнещо, дървесно, зло сърце.
Вихрушки от опадалата шума
завихрят с чувства черни,с дива страст.
Не са ми дали правото на дума,
мълча и цялата съм в тяхна власт.
Ръцете ми премръзнаха да чакат
докосването нежно на ръце,
които да ме стоплят с ласка в мрака,
сгъстил се бавно в моето сърце.
Кръвта ми е студена и жестока,
отхвърля любовта ти с резус лош-
несъвместимост, сбъркана посока,
да бъдем двама е нечут разкош.
