харесвам крадли, чернокоси,
но за какво ти е сърце?
нека тупти си , тоз изменник,
недей го взимаш във ръце,
изчакай малко, нямаш още сила,
не влизай във дълбоките води,
вълната нощна твоята мечта отмила,
за тебе нова приказка ще ти роди,
природата, не капитани те обичат,
заслушай се във вятъра как шепне,
сърце в което демони се вричат,
дали от твойта топлина ще трепне?
но крадла чернокоса, непослуша,
потомък е на горди светове,
на тез народи, подчинили суша,
водата, непокорни ветрове,
с усмивка странна тя закрачи по вълните,
с очите бурята успокои,
и мислите блуждаещи във висините,
отново в моето сърце ги настани ....