Остави болката на мене, грешницата.
Знаеш как ми отива, нали?
Не съм се докосвала на Бог до плащеницата.
Мария - Магдалена в кръвта ми крещи.
Няма да плача,дори от болка да умирам.
Болката ни пречиства и гради.
Хемоглобинът в клетките ми колабира.
Тъжно е, че кулата ми от кристал се строши.
Нищо, че пръстите си до кокал ще нарежа,
ще си запазя къс поне. Нека кърви!
Когато на небето догаря последна надежда
Господ съчувствено клати глава и мълчи.
Тръгвай! Чака те пътят тревясъл към неизвестното.
Вятърът в косите ти ще има моите ръце.
Избягвай пошлото и не търси лесното.
За талисман ти отчупих парченце от мойто сърце.