От къде извират сълзите?
Кладенец бездънен е тази лилава тъга,
в която плете мрежи сребристо сини
богинята - паяк черен на нощта.
Капчици в отровно зелено капят
по лицето на утринната зора,
загубена в полунощната доба.
Къде ли се скита унила, сама?
От косите и в тицианово червено
сипят се цветове на ванилия и копнеж.
Свети в тъмното от нежна страст озарено
лицето и с цвят на януарски скреж.
Лунни акорди по лунната пътека слизат,
валят в разтворените шепи на златни треви,
музиката с шепота им се прелива в сонатини.
Господи, от такава музика сърцето боли...
