Късно е.......навън вали
и капят теько моите сълзи...
Сама до реката аз стоя
потънала в нощната тъма
и гледам най-ярката звезда,
която ми напомня за теб и любовта!
Облаците откриха цялата луна
и в миг проблесна лъч от светлина...
Взела лист и химикал в ръка
аз изливам своята туга....
Пиша аз за моята любов
и за спомена суров........
Спомен , който ми остави ти-
спомена за твоите очи....
И тей проливам аз безброй сълзи,
а тишина и студ около мен пълзи!
Облика ти в лъната се откри
и гласа ти нежен тихо да шепти,
а сърцето мое бясно да тъпти..
но това е само блян......НАЛИ?
Ред по ред изписах своето писмо
за теб предназначено е тъжното ми четиво...
И ето лек ветрец разпръсна мойте листа,
а аз догоних ги по меката трева..
вниманието ми отвлече небесна синева
загледах се...и видях колко красива е нощта!
Тогава и аз реших на лунна светлина
и аз да зърна мойта красота-
наведох се....отметнах дългата коса,
но заалитнах аз и паднах в дълбоката река..
Щурците запяха свойта тъжна песен..
и те разбраха ,че живота не е лесен!
Само листата разпръснати стоят
дано при теб да долетят...
за да разбереш какво съм искала и какво съм казала...
че съм те обичала и съм го доказала...
Дано тогава разбереш каква била съм аз-
едно момиче - обичало те до последния си час!
Но всичко свърши....загуби ме ти
сърцето мое завинаги спря да тупти.
А тялото ми там се носи в кристалните боди...
обляно в КРАСИВИ ЛУННИ СВЕТЛИНИ!......