За изоставящите ни,
както за умрелите-
или добро или нищо.
С поглед през рамо зареян
преминаваш през загаснали огнища.
Още топла е пепелта,
но въгленче живо не се вижда.
Пепелта е нещо, което не си струва.
Сянка на камъни,
които пътя назад зазиждат.
И се трошат порцелановите ти спомени
като чаши от недопито кафе,
несръчно изпуснати и плиснато
в спомените ти - едно кафяво море.
За нараняващите ни,
като за умрелите -
или добро или нищо.
Те сами в себе си са погребали
небето- изоставено летище,
на което ръждясват самолетите
и глухарчета в корозиите плачат,
разказват притчи на щурчетата,
убийствено бавно часовете се влачат.
И думата "полет" е анатемата на пълзящи
дребни гадинки, тип охлюви -хищници
разлагащи се, нетърпимо вонящи.
За тези, които...
или добро или нищо...
Нека ги съди онзи, дето
създал ги е
такива някакви ...
низши.