Призори не ме сънувай ти.
Призори е време за раздяла.
Тръгват си разлюбени мечти.
Как ли гордостта е оцеляла?!
Призори съм много, много зла.
Нервите ми вързани на възел
като змии съскат и нощта
дръпва се страхливо. Пръснат пъзел
е последният ми ден, без теб роден.
Ти не го събираш. Нямаш време.
Непосилна е задача и за мен.
Мразя пъзелите. Дявол да ги вземе!
В мрака ще потъна до ръба.
Ти без сънища и трепет спиш си.
В нашата игра без правила
кой печели? Аз ли я измислих?
