« -: Юли 21, 2006, 13:24:37 pm »
Душата ти ми принадлежи.
И винаги ще бъде моя.
Гърчиш се в опит да избягаш.
Знам, боли...
Но това ти сам си го причиняваш.
Душата ти познала моята мълчи.
Защото това познание я опиянява.
Пияни до смърт са твоите дни,
а нощите ти с коси разплетени
черната ми магия отравя.
Черна е, защото ти така пожела.
Бялата като дива река се оттече.
Когато през живота ти мине
такава жена
няма да бъдеш същия...
Никога вече.
Душата ти беше разтворена за мен.
Мислиш ли,
че можеш да ми я затвориш?!
От всеки ъгъл те гледат очите ми,
горят с пламък странен,
жълто-зелен.
С дъха ми вещерски
ли искаш да спориш?
Говориш ми,
дори когато си мълчиш
и ми казваш думите,
които искам да чувам.
Едва, когато се опиташ
да ми обърнеш гръб
надменно студен,
ще почувства душата ти
колко ти струвам.
Душата ти ми принадлежи...
« Последна редакция: Юли 21, 2006, 13:26:59 pm от Gentiana »
Активен
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
Как от нас уезжают ненужные больше такси.