Родена съм за тъгата.Тя ми е като дреха.
Не се страхувам от нея. Не ме боли.
Даже понякога ми носи утеха,
когато от щастие ми загорчи.
Само с нея облечена пристъпвам боса.
В тишината се рони вишнев цвят.
Към съня си отивам, звезда златокоса
придърпва мрака над уморения град.
Ще сънувам усмивки, ще ухае на пролет
сънят ми-дръзко, немирно, сладко хлапе.
Само насън душата се вдига в полет.
Разцъфва обич бяла в горещо сърце.