Вишневи спомени на дъх от лятото

[Gentiana]

Родена съм за тъгата.Тя ми е като дреха.
Не се страхувам от нея. Не ме боли.
Даже понякога ми носи утеха,
когато от щастие ми загорчи.
Само с нея облечена пристъпвам боса.
В тишината се рони вишнев цвят.
Към съня си отивам, звезда златокоса
придърпва мрака над уморения град.
Ще сънувам усмивки, ще ухае на пролет
сънят ми-дръзко, немирно, сладко хлапе.
Само насън душата се вдига в полет.
Разцъфва обич бяла в горещо сърце.

[FALLEN]

поздравления

[Gentiana]

благодаря 

[rado]

 " Страдам ,следователно обичам"
                                            Жорж Санд
  Трудно се вмествам в поезията и си позволявам цитати.

[Gentiana]

 

[Афродита]

И вишневи спомени на дъх ...
от отдавна отминало лято ...
ще изпълват пак душата ...
и всчко с все сила ...
отново ще цъфти ...
магията ще обгърне ...
в сладък сън завинаги тъгата...
и сърцето ще спре така жестоко да кърви ...