Тази нощ
като сластна димна завеса
се стели
по уморените,
луди от любов треви,
в които щурците,
дрогирани от болката им
са занемели-
защо ли от любовта
винаги така силно боли?!
Тази нощ...
искам да я облека като дреха.
Върху голата си кожа
да я почувствам -
грапава като рибарска мрежа,
нежна като пеперудено крило.
Нощ в черно- синьо -
за пламналото ми чело утеха,
като ръката на майка,
като шепот, от който
искам да избягам,
без да знам защо.
Тази нощ...
