Писана,засукана
котка красива,
живееща сама,
но...нагона
не я подмина.
Донесоха Писан,
с мустак наперен.
Стресна се тя, се скри,
няколко дни
не се появи.
Търпеливо я изчака,
започна любовна игра,
накрая я той облада.
Самодоволно после
се на слънце изтегна.
Тя го милва,
около него мърка.
Той я забрави,
не се сеща,
нали я вече победи.
След година,
Писанчо пак пристига,
опита до нея, да се добере.
Настръхна Писана,
готова очите му да издере.
