Празнота

[^FoBoS^]

От празна чаша пак пия
Напълнена с кръвта на Самотата
Поглъщам я бавно и вия
За да счупя тътена на Тишийната
Цигарата бавно догаря
Просмуквайки в мене Смъртта
Димът очите отваря
Около мен е облак от Празнота

[Gentiana]

Тази вечер ще вляза
на Луцифер в хладната кожа.
Облакът от празнота отива
на зелените ми очи.
Тези смарагдови очи,
с отблясък лунен на ножа,
в които огънят
на пъкленото ми сърце гори.
Няма с тази черна кръв да се наливам.
Ще си сипя
от кехлибарения дяволски елексир.
Бяло вино с вкус на цитрус бавно отпивам
от тежкия, покрит със сапфири потир.
От цигарения дим
Смъртта мило ми се усмихва .
Стара познайница, приятелка
и малко повече дори...
Когато сме двамата
всичко около нас притихва.
Аз и тя в една измислена нощ
с разплакани черни очи.

[^FoBoS^]

Със Смъртта ще потанцувам
Около нас се ражда Празнота
На творението си се любувам
Обладан от Лудостта

Жадно пия дяволския елексир
Смесвайки кръвта със сяра
Устройва си Болката от мене пир
Поглъщайки всяка троха Вяра

[Gentiana]

Странно е, че и Дявола го боли.
Чувствам тази болка дълбоко в сърцето,
когато ме прегръща Смъртта
в танца страстен и шепти
любовни думи -
дъхът и ми изгаря лицето.
Всяка троха Вяра се отронва
и се губи в дебелия килим.
Отдавна съм безверник
и циник до мозъка на своите кости.
Със Смъртта няма скоро да си легнем да спим.
Отдавна не ми беше идвала на гости.

[^FoBoS^]

В нощта отново дойде
На празния стол седна
Празната душа взе
На сълзи твърде бедна
От нея изстиска живота
В празната чаша
Подаде я към празната ръка
Без да се плаша
Изпих своята празнота

[Gentiana]

празен беше вкусът и ,
не ми напомняше нищо познато.
Гъст и лепкав като лепило -
това е вкусът на празнотата.

[^FoBoS^]

Празен вкус в празна уста
Празна въздишка на празна душа
Празно сърце в празни очи
Празная стая от празни лъчи

[Gentiana]

В най-празната от всички нощи
празни чаша след чаша ще пия.
Ще си наливам още, и още
докато себе си не убия.

[^FoBoS^]

Брилянтен завършех на празнотата

Отново се прекланям пред теб, божествена

[Gentiana]