Топиш се и се втвърдяваш в ръцете ми,
по фигурите, които създаваш, мъча се да гадая
до кога и колко силно ще ме обича сърцето ти.
Тясно ми е и душно в тази малка, празна моя стая.
Аз съм твоята грешница, огнената ти сянка в мрака.
Без мен нощите ти са по-черни от лицето на смъртта.
Опиянен и безумен луташ се, но аз знам,ще те дочакам.
Колко пъти започвахме и прекъсвахме тази наша игра?!
Виновна или невинна в ръцете ти ще се гърча и ще стена
споделила неусетно твоята мъжка, гореща и нежна страст.
Когато ме докосваш, ти си бог и създаваш моята вселена.
Да се откъсна от теб и да си тръгна- това не е в моя власт.
