Автор Тема: Антигравитационно  (Прочетена 1523 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Антигравитационно
« -: Юли 19, 2006, 12:14:20 pm »

Когато ме погълне
черната дупка
на себичното ти
мъжко излъчване,
разпадам се на атоми
и всеки атом се мъчи да избяга
в различна посока.
Блъскам се в себе си
и атомите нови молекули създават,
но не мога да избягам-
прекалено силно съм привлечена,
прекалено е късно,
прекалено съм вътре...
В тебе ?!
Или във себе си?
А може би и в двамата...
Само онова,
наричано от край време
със странната дума "душа",
някак си се изхитря
отстрани да ме гледа
и да се присмива
на това колко навътре
съм в черното...
Него не го лови гравитацията.
Поредната тъпа шега на Господ...
Ей, чудото, дето тежало два грама,
как го правиш?
И защо аз потъвам
все по- навътре в бездната,
а ти излиташ все по-нагоре?
....
Когато ме погълне
черната дупка
на себичното му
мъжко излъчване.







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Zatoichi

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3549
  • Пол: Мъж
  • Gloria victis!
Re: Антигравитационно
« Отговор #1 -: Юли 19, 2006, 12:27:16 pm »
Идейно,не особено оптимистично(за теб)  [lol] ,като че ли може да се тълкува двустранно...а бе харесва ми  :)  :flowers:
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Антигравитационно
« Отговор #2 -: Юли 19, 2006, 12:47:05 pm »
 :) аз прилагам оптимизма в действие, а с песимизъм тормозя белия лист и монитора  [lol]
обикновено, когато пиша мрачни стихове, ми е весело - абсурдно, но факт...
а когато пиша весели, ...просто ми е весело. :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Zatoichi

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3549
  • Пол: Мъж
  • Gloria victis!
Re: Антигравитационно
« Отговор #3 -: Юли 19, 2006, 13:33:05 pm »
Още едно доказателство,че вдъхновението е странно нещо  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Антигравитационно
« Отговор #4 -: Юли 19, 2006, 20:04:02 pm »
Значи караш горкия читател да се тревожи , а ти се веселиш :)
Стихото е написано с компетентността на астрофизик  и поет едновременно.
Само не ми е ясно  що за феномен е това душата . Мълчат и философите и учените, няма никаква ясна теория по проблема , а поетите само ровят и я преобръщат  като стара ръкавица.  Но щом има душа , би трябвало да и ма и антидуша .
Като антигравитация.

Представям си как би прозвучало едно стихо  с участието на антидушата.
"...антидушата ми е в плен..." и т.н.
Разбира се , шегувам  се , а стихото си го бива. Зарадвах се като разбрах , че  правиш такива тъжни неща  , усмихвайки се... [lol] 

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Антигравитационно
« Отговор #5 -: Юли 19, 2006, 20:13:27 pm »
ами, аз съм си нелогично създание, както казваше един мой приятел  :) , обичам да съчетавам противоположности, за да видя каква манджа с грозде ще се получи  [lol]...
И е по-добре да правим тъжни неща, усмихвайки се, отколкото обратното...да ни е тъжно, когато се смеем.
 [usmivkaa]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.