В катакомбите слезни на моя свят .
Казваш, че си смел... Не се страхуваш?!
Демони жестоки в мрака бдят...
Я, да видя, скъпи, колко струваш?
Гладни са и диви като мен -
гордите ми нощни верни стражи.
Мразят слънцето, не знаят що е ден.
Нарани ме и ще те накажат.
В тъмното подземие слезни.
Отключи ги - триста катинари.
Дупка подир дупка отвори.
Стаи тъмни, с мухъл, много стари.
Празни са и само във една
е затворено това, което търсиш.
Ценното на моята душа.
В тая стая злото се прекършва.
Чупи се като премръзнал стрък.
На парченца ледени се пръсва.
Моя ад преминал - кръг след кръг,
стигнеш ли до нея - ще възкръснеш.
