Малките ми длани
не могат да съберат
всичко онова, което ми забраняваш.
Очите ти са свещите,
които до прозореца вечер горят,
когато по пътищата
вилнее подивяла зима.
Задушава ме горещата ми стая,
потънала в мрак.
Дробовете ми
отказват дори да дишат.
В мъртвешки посивялото небе
ни звук, ни знак...
Ангелите са забравили май да пишат...
Трябва да разкъсам тясната си блуза,
така
глътка въздух през кожата ми
ще се влее.
Има нощи, в които ми се иска да умра,
а напук продължавам да живея.