Детството отлита и не чака
за него да се сетиш ти
Като часовник бавно трака
и се нижат веселите дни
След време се обръщаш
към детството, а след това
С ръка сълзите си забърсваш,
а с тях размазваш и грима
И по детски пак изглеждаш
с размазания грим дори,
но очи засрамено не свеждаш,
надежда има в тези две очи