ИГРА: Стихче по картинка

[Gangsterkata]

Море безкрайно виждам,
блестят слънчеви лъчи,
а Тя така се е завила,
одеало от вълни,ах мойте мечти:

искам аз във водата да се скрия,
дълбоко в морския безкрай,
да съм водна нимфа,нежна риба,
да живея в дълбокия,прекрасен рай!!!

 

[{dulgokoska}]

Нейният цвят е зелен...
И носи светлината си в ръка...
Клони - вени... скреж...
Плетат ореол край енигматична глава...
И криле си има различни...
Не еднотипни, като с ангелски пера...
Нито пък черни, прозрачнички ципи...
Като на демона, бягащ от нова зора...
Луната на рамото нейно е кацнала...
За да почине си малко от пътя...
Светлината в ръката дорде не е огаснала...
Свещта ще я води... и същността ще окъпва!

[Gangsterkata]

Сиво е...сиво е,сиво е!
Всичко е сиво - безцветно!
В сива блуза е - мила е,
Нищо че навън е топло,светло,

Сива е!Цялата е в сиво!
Кожата,коста,душата
може би,очите са и сиви,
не ги виждам от сивотата!

Небето зад нея е жижнено,чисто,
птици прехвъчат и пеят,
но не ги чувам,твърде е СИВО,
сивота ме изпълва,сълзи се леят!

Плаче,плаче в сивотата,
седнала на сивия прозорец.
Обгърната от безцветните пердета,
облечена в тъмния пуловер!

Господи,колко е сиво!
Сивота сърцето и изпълва!
Немога да знам,не съм сигурна,
но може би сивотата я погълва! 

[Nefertiti]

Тайствена е тя като мракът и светлината,
но събира тя и двете във душата!
Не знаете дори, колко много болки и беди
това лице на младост е събрало...
Но всяко отчупено парче от тъгата
се е превърнало във отразяващо другите огледало.
От нея нищо не ще остане скрито,
защото умее да отвива всичко покрито!

[..::Smexorankata::..]

И красива е и нежна..
на спомени тъжни ме навежда!
Чувствам в нея скрила се е любовта,
която някога заровила е тя сама.
Искала е да запази нечие сърце тя чисто,
но го е скрила в дупка и пищи неистово.

[Nefertiti]

И красива е и нежна..
на спомени тъжни ме навежда!
Чувствам в нея скрила се е любовта,
която някога заровила е тя сама.
Искала е да запази нечие сърце тя чисто,
но го е скрила в дупка и пищи неистово.

Нямаш си напредстава колко много ти позна,
ще се опитам да отгатна аз сега...

Красива е, макар да не ще да го приеме,
някак красотата й се е превърнала във нейно бреме!
Затова плахо гледа отстрани,
стараейки да избегне излишните беди.
Но дълбоко във гърдите
пламти сърце горещо,
то чака само освободител,
който да го увери със нещо!

[Zatoichi]

Таз мадама изглежда ми позната,
но името и нещо ми убягва,
бях и гледал майче под полата,
макар,че тъй не трябва... 

[Nefertiti]

Шегаджия май си падаш
няма лошо само да не пропадаш
с думи лъжовни
такива работи не ми говори ти  любовни!
 Така ако сваляш ти момиче
ще си останеш ти на тоз часовник кукувиче.

[uNiKaT]

И ето я пристъпва, уверена в свойта красота
очите и блестят като мъниста, а косата вятърът развява,
бореща се за мечтите си, далеч от светска суета,
и от всичките жени с това се откроява ;-)

[{dulgokoska}]

Драска тя разни думички... леко...
Сякаш не и' коства и капка усилие...
Но прилича ми всичко на пъзел... на Лего...
Ако не прочетеш всичко вярно... те очаква насилие

 

[Zatoichi]

Някога,много,много отдавна,
на върха на кула прекрасна,
живяла магьосница славна,
с поглед невинен и красота неясна. 
Там от тази кула,
любувала се тя на залеза и на зората,
там за пръв път тя дочула
песен тъжна,песен от душата.

[{dulgokoska}]

А от върха на кула съседна...
Наблюдавал я силен... самотен... боец...
С перелина червена... от вихър развена...
Той гледал, а душата му била тъжният певец...
Гърбът на магьосницата издавал увереност...
Но криел лицето и'... с красотата неясна...
И приготвил въже с лек страх и начумереност...
Певецът, за да узнае дали в лице не е ужасна...
Когато часовникът час за акт известил...
Залезът вече се красиво леел...
И тогава на действие се героят решил...
А що станало после?... Ще узнаеш, щом го чуеш да пее...

  

[Nefertiti]

Косите нежно ръменете покриват
Лицето бледо те добре скриват.
Седи на прозорец сама
и душата й е обзета в тъма.
Но дълбоко в очите притворени
има трудно преодолими спомени.
Слънцето обаче все някога ще изгрей
и през отворения прозорец ще запей:
-Дългокоске, време и за теб мила
да бъдеш ти щастлива!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Красиви черни очи,
дълги сияйни коси.
Застанала пред обектива,
красива,като самодива...
Излъчваща сексапил и страст,
всеки мъж би паднал под нейна власт.
Кожата-толкова нежна,
косата се развява небрежно,
устните притворени предизвикателно,
очите гледат обаятелно!

[Nefertiti]

Желание изпитваш сякаш,
желание да го докоснеш и целунеш,
но в бледо синьо  е обвит тоз момент на сладост.
Какво ще стане в слядващата секунда?
Кой ще се поддаде пръв на свойта слабост?

Като че ли ти нападаш, но той ще се предаде дори без бой,
по скоро почакай малко и ще е само твой.
Аз зная за тоз момент купнееш
и понякога отлагането му може да те накара да полудееш,
но почакай, още миг, още един път въздух поеми
и ще видиш  как ще е твой завинаги!