Опашката на Дявола

[Gentiana]

Наказание е тишината.
В чашата от мрак се утаява.
Пред прозореца стоя и хладен вятър
мислите ми подивели разпилява.

Тъмно е. Под гаснещите лампи
бродят сенките на минали копнежи.
Уличните котки нещо спорят,
после се докосват много нежно.

Трябва ли отново да се лъжа,
че така е правилно да стане,
че не искам, всъщност, да те имам?!...
За опашката днес Дявола ще хвана

и ще го тормозя много дълго,
докато сломен ми обещае,
че ще те открадне, ще те върже
и каквото още...той си знае.

[rado]

 :)Чудесно начало и внезапен край. Има нещо Фаустовско.
Флирт с Мефистофел.

[Gentiana]

  Благодаря

[burning_acid]

 

И аз мисля да хвана Дявола за опашката, след като друг вариант няма....
Благодаря ти за пореден път за емоциите, които твоите стихове ми пращат! 

[Don_NUTSO]

Наказание е тишината.
В чашата от мрак се утаява.
Пред прозореца стоя и хладен вятър
мислите ми подивели разпилява.

Тъмно е. Под гаснещите лампи
бродят сенките на минали копнежи.
Уличните котки нещо спорят,
после се докосват много нежно.

...............

колко тъжно и познато ... изпълнено със една странна и неописуема болка ... подканваща онези горчиви и солени сълзи ...

[Gentiana]

Ех, Иво, не си прави харакири с тези мои гадни стихове  .
Сега трябва да четеш нещо светло и различно.
Така само ровиш с нокти в болката си и я разкървавяваш повече.
Не трябва.
Ще ти напиша нещо друго , което трябва да послушаш сега -

ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА

Недялко Йорданов

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!

..............

Живей,когато имаш всичко-
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей,когато ти се плаче-
или до плач си отвратен
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.

Живей,дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко,а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей ! И всяка адска жега
с капчукова вода полей !
Дори да ти коват ковчега,
живей,Приятелю,живей !...

Евстати Бурнаски
.........

И пак тръгни

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани,
нов път си направи и пак тръгни.

Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов