Разпилени бели лалета
втриват уханието си
в кожата на вечерта.
Горещо и душно е.
Полуразголени сенки
дишат в ухото на вятъра
и шепнат. Вендета
е тази тръпка,
която ме разтриса сега.
Отмъщава ми Бог,
затова, че често го забравях.
Че с Дявола сто пъти играхме комар.
Че ми сочеше пътя,
а аз криввах по затревени пътеки,
събирах калинки
и търсех извори с жива вода.
Отмъщава ми времето,
за това, че гръб му обръщах,
с насмешка и надменност
затварях под носа му врати.
Тръпна в очакване,
тази тръпка е сладка и горчива.
Странно е, че от нея боли.