Чесно да кажа, по принцип не рева за глупости и никога не показвам слабостите си, но като прочетох тази история се разплаках.
![[sad3]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/sadd3.gif "sad")
Аз също така се скарах с мойта "най- добра приятелка" , защото тя беше за мен такава.. до днес. Обадих и се и я помолих да дойте в нас, защото не се много разстроена, но тя зяпочна да си измисля оправдания. Каза, че на майка и и било много лошо и неможе да я докара, тогава аз предложих майка ми да я вземе, а тя беше в компанията на другите и приятели, които са много пропаднали и почти и нея са я напревили такава.
Тогава, докато говорех с нея някой от компанията и пригласяше, казваше и какво да каже. И така тя ми каза, че утре ще копае картофи :X:X но по дяволлите (извинявам се за израза) , всеки знае, че картофите не се копаят сега. Много ме заболя, че тя ме излъга и то само защото иска да е в компанията на другите и приятели. А като си спомня колко уж ме обичаше :X немога да повярвам, че ме е излъга, точно когато имах нужда о т нея, защото, когато беше скарана с тях, аз отидох в тях, преди тя дя ме помоли и я утешавах и я сдобрих със всичките и други приятели. Винаги съм била до нея, а тя виняги е гледала май на мен като рамо на което да поплаче .
