Богините
нямат право да плачат.
Мраморното им съвършенство
ще се напука и накърни.
Вярващите в тях ще се отдръпнат-
та така значи-
щом плачеш,
каква богиня си ти?!
Богините
трябва да са недостъпни горе,
само крайчето на бялата им тога
да докосва света,
толкова, колкото
да повтарят в изнемога-
обожаваме те, твои сме,
ти си нашето слънце и съдба.
Богините...
Ех, тъжна роля е да бъдеш богиня!
Да носиш светлина,
дори когато сърцето ти се лута в мрак,
да стопляш, когато замръзваш,
да спасяваш, когато пропадаш...
Да чакат от теб някакво чудо,
съдбоносен знак.
Аз съм черния лотос,
разцъфтял в блатото на битието,
черния лебед ,
плуващ в облачна житейска мъгла.
Когато плача, ще крия очите си
високо горе в небето,
от облаците , не от мен, ще вали
тази мокра тъга.
Богините...нямат право да плачат.
