Сянка на дете
по мен върви,
стиска здраво с двете си ръце
онзи, от когото не иска да се отлепи.
Защо не искаш да ме пуснеш,
животът е тежък за възрастни, камо ли за деца?
Няма вече в кой да се гушнеш,
хората са скрили и от бога своите сърца.
Светът не те иска,
той ще те изяде,
а детето все по-здраво стиска
и търси в погледа ми оня, който няма да го предаде.
**************************
По сянка на дете,
без страх вървя
и стискам здраво с двете си ръце
онзи, от когото няма да се отлепя.
