Бели сови са ръцете ти.
Гърбовете им светят в мрака.
Кацат нежно по раменете ми.
Сладко тайнство душата ми чака.
Дъхът ти-вятър в косите ми
думи- светулки разпилява.
Те са толкова изкусителни,
че нощта като ден засиява.
И пак се стелят сини воали.
Накъсаното дихание
на звездите тишината гали
с почти сатанинско желание.
Черна магьосница е нощта.
Мека и росна е тревата.
Омайно биле от горски цветя
в жарава ще превърне кръвта ти.
Щом изпиеш до дъно това,
дай ми устните си горчиви.
Всяка капка по тях ще пресуша-
няма да позволя да изстива.
Бели сови са ръцете ти.
Ще се сгуша в тях и ще чакам
да се слееш с мен с тяло, и с душа.
После...нека ме погълне мракът.