Привързаността

[Demia]

Случвало ли ви се е да сте страшно привързан към някой?Е,не чак пък страшно привързан,но привързан...И в един момент да искате да се изплъзнете от тази примка,която след известно време става вече нещо като навик? Навик да бъдеш с някой,навик да говориш с някой винаги по едни и същи теми и т.н.Ии общо взето какво мислите вие за това доста често срещано явления ПРИВЪРЗАНОСТ
Не знам,въпроса е хем философски,хем и малко любовен!Може и да не е точно за този раздел,но има какво да се каже и от гледна точка на философията 

[Angel Soul]

Хубава тема  .

Привързаността създава усещане за уют, повторението на едни и същи неща те кара да се чувстваш сигурен. В същото време  обаче, привързаностто води и до навик, който от своя страна върви рамо до рамо със скуката. И понеже дори ако човек е способен да постигне едно постоянно състояние на баланс, то съшо е вид навик, смятам, че динамиката в човешките отношения е хубаво да я има.

[Sweet_As_Candy]

Аз съм с момче в момента от много време. Толкова много ли съм се привързала към него? Толкова много ли ми е станал навик да съм с него, че ме е страх какъв ще е света без него? Наистина няколко пъти това е била причината да съм с него. Много ми е объркано. Да много ми е хубаво как си имаме наши си неща и как примерно знам че всяка вечер ще ми звънне. Да знам кога и къде е в кафето и да знам че няма да съм сама? Привързаност или това е нещото което ме крепи с него защото ако не съм с него ще знам че ако отида в кафето може да не намеря никой? Пример е това.  На мен лично ми е объркана тази привързаност моя.

[tonnny_bg]

Привързаността е и хубаво и не дотам хубаво нещо.Аз я приемам като вид зависимост.Особено в любовта е много силно изразена.Тя ни дава хем сигурност,хем ни хваща в окови,защото ,според мен,преставаме да бъдем себе си.Така се задълбочаваме в човека отсреща,че забравяме за себе си,което е по-важно.Едни сладки окови ни държат и не искаме да се отърсим от тях.Всеки иска да му е сигурно и да се чувства спокоен до човека ,който обича.Да знае ,че винаги има някой ,който ще го разбере,ободри и обича.И в това си желание ,забравяме че има битки ,които трябва да водим сами.

[Demia]

Аз съм с момче в момента от много време. Толкова много ли съм се привързала към него? Толкова много ли ми е станал навик да съм с него, че ме е страх какъв ще е света без него? Наистина няколко пъти това е била причината да съм с него. Много ми е объркано. Да много ми е хубаво как си имаме наши си неща и как примерно знам че всяка вечер ще ми звънне. Да знам кога и къде е в кафето и да знам че няма да съм сама? Привързаност или това е нещото което ме крепи с него защото ако не съм с него ще знам че ако отида в кафето може да не намеря никой? Пример е това.  На мен лично ми е объркана тази привързаност моя.

И при мен е така - много ми е объркано това понятие и затова питам вие какво мислите!И при мен има един такъв човек, който ме привлича уж с нещо,но не знам дали наистина ме привлича или просто съм привързана към него и ме е страх да се отърся от това и сама да се боря с някои неща?Много пъти съм имала силното желание да съм далеч от този човек,защото много ме е наранявал,но съм му прощавала и айде пак на ново!Сега сме скарани,но той пак прави опити да се доближи до мен!И се чудя има ли наистина нещо истинско,което да ме кара да съм с него или просто прощавам заради привързаността и навика?

[tonnny_bg]

Напиши на един лист отляво всичко ,което те привлича в него ,а отдясно -всичко,което те отблъсква. :)сигурна съм ,че ще си отговориш на много въпроси.

[Demia]

Напиши на един лист отляво всичко ,което те привлича в него ,а отдясно -всичко,което те отблъсква. :)сигурна съм ,че ще си отговориш на много въпроси.

Благодаря за съвета Но това да го оставим настрани Интересно ми е да разбера как ви е разбирате привързаността и какво представлява тя според вас? 

[Sweet_As_Candy]

Предполагам е да свикнеш с някой или нещо. И тъй като не знаеш или си забравил какво е без него, те е страх да се отделиш от този човек. Все едно си имал дълга коса цял живот и един ден си я постригваш къса. Не знаеш дали ще ти хареса, или какви прически да правиш с нея.

[Feanor]

А защо непременно страх? Може просто повече да ти харесва така.

[Sweet_As_Candy]

А защо непременно страх? Може просто повече да ти харесва така.

Как? То ако ти харесва да се отделиш от човека мислиш ли че това значи че не си се привързал?? До сега никога не съм човала някой да му харесва да се отделя от хората към който се е привързал.

[Feanor]

Ъ?!
Имах предвид да ти харесва да си с този, към когото си се привързал, по-точно това да е причината за въпросната привързаност. Не разбирам какъв е проблемът да се привържеш към някого.

[Unforgotten`feeling`f]

Привързаността е нещо наистина много хубаво,но и лошо.Както Тони каза,понякога забравяш за себе си,за собствените си желания,способности...
Аз съм силно привързана към приятеля си.Но съм сигурна,че не е само това.Не ходя с него толкова дълго,защото съм свикнала да бъда с него,а защото освен това,още го обичам....и не ми омръзва.Вместо да ми писва,всеки ден го заобичвам все повече и повече...Сега,когато е далеко от мен,когато знам,че може да не го видя повече,си спомям всеки миг,който сме прекарали заедно...Имаме толкова хубави моменти...Да,привързана съм към него,но и много силно го обичам.Всяка целувка,всяка прегръдка ме караше да трепна...Всеки път,когато се карахме и се прибирах в къщи,сърцето ми сякаш беше празно...Сънувах го когато не с мен и когато се събуждах плачех,че не сме заедно.Вчера,когато разбрах,че скоро връзката ни може да приключи,защото може би ще живее в друг град и ще работи там...Нещо в мен се причупи...Седя си на компютъра и си казвам,че няма да мисля за него.Но как?! Дават един клип по телевизията и аз се сещам,че с него го гледахме скоро,преди да замине...
После си прочетох всички имейли,които ми е писал,откакто сме заедно...Бързо в съзнанието ми препусна 2003 година...после 2004....2005...Всичко е толкова силно още!Не можех да забравя и за миг думите,с които се обръща към мен,гледах снимката,която му направих у дома и си предсатвях,че го прегръщам...Гледах ръцете,лицето,вратлето му...Незнам какво става с мен,но знам,че тази привързаност не е на много добре...Но ако беше само тя,щях по-лесно да го забравя...Защото не се чувствам самотна без него..освен това се чувствам и празна.Знам,че едно същество,което обичам с цялото си сърце,същество,което ми показа какво е обич,с което сме се смяли и сме плакали заедно до болка....го няма... С което сме се карали,обиждали и после пламенно целували...го няма...И боли...Де да беше само привързаност....Щеше да е по-леко...Това му е кофтито на човешката природа.Понякога трудно контролира емоциите си

[Demia]

Unforgotten`feeling`f , и при теб е сложно. Но отчасти си и доста привързана към този човек и си привикнала към някой общи неща, които правите и именно това в някои моменти те кара да се чувтваш празна.  А когато си привързан към някой да се разделиш с него е наистина трудно. Но хората са казали, че времето най-добре лекува раните, а ако човек е силен и държи да спази решението, което е взел по една или друга причина, ще заличи поне малко това, което чувства.
Всъщност замислям се, че май ако не обичаш поне малко някой няма как да кажеш, че си привързан към него. В смисъл, че привързаността върви ръка за ръка с обичта. Ако греша, поправете ме! 

[Dalechen]

Unforgotten`feeling`f , и при теб е сложно.

При мен е просто. Или обичам, или не обичам. Средно положение няма.
Не трябва да ограничаваш и задушаваш този, когото обичаш. Макар че ми трябваше време да осъзная тази истина.

[Cat]

Обичам умереността.