Празна чаша и червени карамфили

[DeTe_Ha_Xaoca]

Щом от мен зависи,
щастлива ще си ти,
няма да оставя мрака
да разкъса твоите мечти.
С вино аз ще пресуша
твоите сълзи,
с червени карамфили,
ще зарадвам твоите очи.

[Афродита]

А аз ще ти шепна нежни думи ...
ще те омагьосам ,
ще бъдеш в плен на мойта власт...
ще те изпивам жадно с устни жарки ...
страстно стенещи с меден глас ...
 

[DeTe_Ha_Xaoca]

И ти ще стенеш
в моите ръце,
тялото ти
като дим ще се извие.
А душата,
влюбена във моето сърце,
ще изпие до дъно
чашата с червено вино.

[Gentiana]

Ще я изпие и кристала ще строши
във мраморния под на самотата.
Ще те погълне с влюбени очи,
със страст на ренесансова кантата.

[DeTe_Ha_Xaoca]

Кантата, може би концерт.
В душата моя
музика объркана звучи,
желанието силно е,
опиянението е голямо.
Какво искаш да направя първо,
ти кажи!

[Gentiana]

Първо ще облечеш тази рокля ефирна,
изтъкана от крилцата на бели феи.
После ще преобразим в каляска тиквата
и ще отидем на бал.
Ще танцуваме цяла нощ ,
не само до нула часа, все едно
дали ще се превърнеш на Пепеляшка.
Пантофките си няма да губиш...
За нищо няма да ти е жал.

[DeTe_Ha_Xaoca]

ДА! На бал,
със принца бял,
аз нежно ще танцувам.
Ще му подаря танго,
валс, блус дори.
Обувиките си стъклени,
ще счупя ако трябва,
щом в танца див ме води той.

[Афродита]

Ще ме притисне силно,
ще ме обгърне сластно в своите ръце...
ще ме допусне там ...
близо в света си тайнствен ...
скрит дълбоко в мъжкото сърце ...