Цитат от "Сага за войната на разлома"
Тази нощ сънува отново.
Мъжът в кафяво вървеше по пътя и сега Миламбер можеше да го следва.
- Виждаш ли, има някой обективни пречки. Онова, на което те учат, е полезно, но никога не приемай твърдението, че само защото едно решение удоволетворява определена задача, то трябва да е единственото.
Мъжът в кафявото спря.
- Погледни това - рече той и посочи едно цвете край пътя. Миламбер се наведе, за да види какво му сочи мъжът. Между две от листата му малко паяче тъчеше ситната си паяжина. - Това същество - каза мъжът в кафявото - се труди, без да забелязва преминаването ни. Всеки от нас може да го премаже и да прекрати съществуването му по приумица. Значи помисли над следното : ако това същество можеше по някакъв начин да усети, че сме заплаха за живота му, дали щеше да ни боготвори?
- Не знам - отвърна МИламбер. - Не знам какво мисли паякът.
Мъжът в кафявото се подпря на тоягата си.
- Ако се вземе предвид колко различно мислят хората, възможно е този пяк да реагира със страх, с непокорство, с безразлицхие, с фанатизъм или с неверие. Всичко е възможно - Той се пресегна с тоягата си, леко прихвана късче от свилата на маяжината, надигна малкото насекомо и го пренесе от другата страна на пътя. - Мислиш ли, че съществото разбира, че това е друго цвете?
- Не знам.
Мъжът в кафявото се усмихна.
- Това може би е най-мъдрият отговор.
След това тръгна напред и каза:
Скоро ще започне да виждаш много неша, никои от които ще ти се сторят безсмислени. Когато това стане, помни едно.
- Какво? - попита Миламбер.
- Нещата не винаги са това, което изглеждат. Спомни си за паяка, който в този момент сигурно отправя благодарствени молитви за неочаквания дар. - Той посочи назад с тоягата си и поясни : - На второто цвете имаше много повече мушици, отколкото на първото. - Почеса се по главата и добави: - Чудя се дали и цветото отправя благодарствени молитви?
Без сетива няма възприятие? - пита умът му. неговият ум!
Аз съм! - крещи той - Щом аз съм, тогава какво аз не съм?
Отвръща ехото.
Ти си онова, което си, а не онова, което не си.
Незадоволителен отговор.
Добре - отвръща ехото.
Какво е тази нота - пита той
Тя е докосването на съня на старец в мига преди смъртта
Какво е тази нота?
Тя е цвят на зима.
Какво е тази нота?
Тя е звук на надежда.
Какво е тази нота?
Тя е вкусът на любовта.
Какво е тази нота?
Тя е зод да се събудиш.