Пуснато на: Сря Ное 10, 2004 3:29 am
Има ли смисъл да хабя още чувствата си.. Има ли смисъл да обичам на инат.. Има ли смисъл да продължавам да тичам след този който нараних , който някога страдаше за мен и сега когато нещата се обръщат и аз страдам а той просто бяга.. Има ли смисъл от още сълзи? Има ли смисъл от още безсънни нощи , в които да търся начин отново да си го върна и да поправя грешките си , когато ясно знам , че никога нищо няма да се повтори.. Има ли смисъл да се боря за една изгубена кауза.. Има ли смисъл разума да се бори срещу сърцето ми?Има ли смисъл да се опитвам да се боря с любовта си и да се опитвам да променя онова, което чувства сърцето? Има ли смисъл ?
Има ли изобщо смисъл да се обича , след като, така или иначе, някой ден всичко свършва и дори не разбираме защо.. дори няма и втори шанс.. и просто остават едни красиви спомени..
Няколко случайно събрани букви , безплътни и без душа.. няколко букви - една дума - едно име и нечия същност която някога значеше толкова много за мен.. а сега.. просто няколко букви , които ме изгарят отвътре и ме боли.. и знам че всичко ми се връща тъпкано.. и нищо не мога да променя.. но все пак се питам.. има ли смисъл? Има ли смисъл да се боря за любовта , която някога потъпках.. Да се боря за собственото си щастие , или да оставя човека, който до вчера беше мой, просто да си тръгне , защото без мен може да бъде малко по-щастлив? Има ли смисъл да се самозалъгвам ,че всичко може да се оправи и с времето и болката ще отмине, след като вече толкова много време всичко е същото.. и вместо болката да отшуми - нараства..
Тази бавна смърт , тази сладка болка , тази проклета ревност... Мразя ги.. Мразя себе си.. И знам че един ден просто ще легна и никога повече няма да отворя очите си , а ти ще останеш завинаги заслепен , без дори да си разбрал колко много те обичам и колко много ми липсваш... Без дори да си разбрал , че без теб аз не живях - аз просто съществувах , защото единственото нещо което ме караше да се чувствам жива беше ти , денят с теб.. "твоята любов" ..
И когато дойде денят, в който ме виждаш за последно.. тогава ще целунеш студените ми устни... тогава ще погледнеш ръцете ми.. ще погледнеш за последно лицето ми и ще се сетиш за миналото..
Ще ме виждаш в сънищата си , ше протягаш ръка, за да ме докоснеш , но аз ще изчезвам.. ще бъда едновременно най-красивия ти сън и най-ужасния ти кошмар , така както ти беше най-красивото и болезнено нещо в моя живот..
