" ...хората непрекъснато мислят за утре. Всеки ден за утре. И само за утре. Благодарение на това те не забелязват една такава дреболия като днешния ден. Не забелязват настоящето. Вечно живеят с утре. А, когато това утре най-после стане реална действителност, когато часовникът отмери съответното количество часове и ги пренесе в това утре, те вече не му обръщат никакво внимание. Защото като побъркани са се втренчили в следващото утре. Около тях непрекъснато - събития, множесто проблеми, нещо става. Но те не могат да видят всичко, не го виждат, не са в състояние да съсредоточат вниманието си върху него, защото то изцяло е концентрирано в бъдещето. Ако пишех монография на нашето време, щях да й сложа заглавие: "Хора без настояще". В такива условия едва на смъртното си легло, когато чуе от устата на лекаря,че за него вече няма никакво утре, човек забелязва своето днес. Уви, това днес не е привлекателно. И ето с какъв HAPPY END свършва дългият филм на двуногата твар, лишена от окосмяване и обременена от психозата да гони утрешния ден. Не мислиш ли, маестро, че в това има някакво парадоксално разточителство...? Не смяташ ли, че тази система на съществуване са базира на стабилната основа на кретенизма? Ако кажеш, че тази система е отличен наркотик срещу осъзнатата смрадлива досада на днешния ден, ще ти отговоря, че във всичко това виждам дълбока нравственост. Не напразно от дълги години лекарите се отнасят враждебно към използване на наркотици при раждане. Сигурно имат някакви основания. Защо тогава човек, който се ражда днес, трябва да се наркотизира с трескавата мисъл за бъдещето? Не можеш да бъдеш мъдрец, ако не познаваш настоящето, ако не го виждаш и не виждаш и себе си в него. Сега вече знаеш защо аз съм мъдрец..." )
//любим цитат!