News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

Спомен, който морска вълна отмива

Started by Gentiana, July 05, 2006, 13:54:11 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Вървиш бавно по брега на морето.
Босите ти крака с вълните хладни флиртуват...
Гларусите, високо горе в небето
крещят на глас това, което в тебе тъгува.

Недоспали очи - цяла нощ пак си мислил за нея.
Уморени сълзи.Неприкрити...Това не умееш.
Като на кинолента спомени, съхранили фея,
която нежно прегръщаш, която сладко се смее.

Мобилният тежи като неказан въпрос във джоба.
Искаш номер познат да набереш но някак не смееш.
Тя отдавна мълчи- няма глас, ни СМС-и. Злоба
плисната между вас.Думи грозни... От тях ти беснееш.

Но защо те боли? Тази луда душа как се стяга!
Тези златни очи как от слънцето гледат те с ласка,
от която гориш и би искал далеч да избягаш,
но не можеш и на лицето си слагаш просто маска.

Тази маска е нещо като очилата против слънце.
Привидно пази, но под нея ослепяваш и крещи
всичко онова, вашето, падащо зрънце по зрънце
като капки в дълбока пещера.Казваш си: Забрави...

Но забравя ли се нежност, която като магия
с деликатни пръстчета те е докосвала ден след ден.
Как спомените за нея с лека ръка да изтриеш?
По- дълбоко от колкото си допускал си наранен.

Не искаш...Не можеш...Море и слънце се съюзяват.
Небето с облаци бели...Вълните...Ех, тези вълни...
Отмиват следите ти по пясъка и нищо подир теб не оставят.
Господи...винаги ли така силно трябва да боли?!

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Devil`s Bride

Страхотно е ... наистина нямам  думи  :) впечатли ме доста  [inloveee]

Но забравя ли се нежност, която като магия
с деликатни пръстчета те е докосвала ден след ден.
Как спомените за нея с лека ръка да изтриеш?
По- дълбоко от колкото си допускал си наранен.
  [inlovee] [inlovee]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ShotGun

Дали някога въобще ще напиша или ще прочета отрицателно мнение за твоя творба... Едва ли  :) и дано не се случва, де .. отново ме караш да ти се възхищавам .. Творбата е чудесна  [shame] [inlovee] Поздрави  [cvetee]

В сърцето на един-единствен диамант са скрити всички съкровища и съблазни от недрата на земята;един-единствен бисер носи всички сенки и сияния на океана;дъх и ухание,сянка и сияние.. Най-светлото откровение,най-чистото доверие-всичко това открих в целувката на едно момиче..

Gentiana

Ами , ...ако напиша нещо тъпо и това може да ми се случи  [lol] [lol] [lol].
Макар че в Ал.бг и в Хулите ми се е случвало. Има всякакви "критици"  :).
Аз ценя критиката, когато е добронамерена и с цел да поправи нещо, което не съм доогледала.Но за съжаление има и злонамерени,комплексирани същества, на които главното удоволствие е да плюят творби и автори, и то най-вече по-неизвестните.На големите акули май не им стиска да правят забележки.
Не че на мен ми пука, де...Но има крехки, раними душици, на които една такава кофа с помия би попарила всичко.Дори да ги откаже да продължат да пишат.
Благодаря ти за мнението. Много мило.  [usmivkaa] [inloveee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

 :)Вече те виждам и край морето [inlovee]

Gentiana

 :) Аз съм навсякъде...
И никъде...
Има ме...
И ме няма...
[lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

EvIcHkA

 [bravisimo] [bravisimo] :flowers: Страшно много ми хареса... !

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Афродита

А водата морска
с краката продължава да флиртува ...
и ти напомня онези тъй безкрайни дни ...
и болката в сърцето ти пак нахлува ...
като хала обсебваща хорските души ...


[uaaaaa]
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Gentiana

нахлува през някаква
мъничка пробойна,
която не си подозирал,
че я имаш дори.
Удавя мишките
на уж добре скритите ти тайни.
Ех, ако можеше
поне да не боли!...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.