Ще се скитам по своите нощни места.
Всяка черна Луна ще изгарям
и намазана в сажди ще плача с тъга
по перон на изоставена гара.
Накъде моя влак във нощта отлетя?
Уж си купих билет, а ме няма
във купето с завески от тънка басма.
Ех, напразно ще чака ме мама!
Мила мамо, не чакай! Твойто лудо дете,
днес пак някъде каши забърква.
Ти си знаеш, че има непокорно сърце
на мадона в рушаща се църква.
Ти си знаеш. Прощаваш. Всяка майка така
носи в себе си толкова нежност,
че макар отдалече стопява леда,
укротява и бурите снежни.
Някой ден ще се върна. Всички носим дома
като дървено наше разпятие.
Ще целувам пак дълго твойта суха ръка.
Имам нужда от твойте обятия.