Толкова много ми липсваш...
Искам като се погледна отстрани да се видя, седнала спокойно на дивана, краката вдигнати на табуретката, чашата с вино до ръката ми..., а между пръстите небрежно стисната димяща цигара... и бледосивкав дим излизащ от полуотворените ми устни... Спокойна картинка, нали? Аз и цигарата... и изобщо нищо не намеква за самота.
Какво е самотата?!
- Това не е липсата на хора, на близки хора, на приятели..., това е липсата на един единствен човек. Най - важният. Онзи, който придава смисъл и който черпи от смисъла. Заради когото има смисъл да си смислена. И да се държиш лекомислено. И да не мислиш. Незнайно защо, аз съм орисана именно когато обичам и се твърди, че съм обичана, да съм най-самотна.
И в такива моменти умирам за цигарата, онази цигара - единствената и неповторимата, която запалена в най - самотния момент разваля магията на самотата и ми прави компания.
Страстта ми към цигарите се дължи на гледката на чакащи хора, на които са вързали тенекия, и те изглеждат толкова ужасно нещастни и самотни. После бъркат в джоб или чантичка и вадят спасителната цигара. Тази, която присветва в мрака вместо очите на любимия човек. Тази, която заема мястото на целувките върху самотните устни. Тази, чиято миризма убива липсата на аромата на желаното тяло.
Цигарата е като робиня, която изпълнява желание..., като обект на власт, в момент на отчаяно и крайно безсилие. Когато присвиеш очи и погледнеш през цигарения дим..., предметите смекчават очертанията си, светът се размазва... и някак си липсата на най - желаното присъствие се отдалечава в пространството и времето... до момента на изхвърляне... на фаса.
Дори можеш да оправдаеш поредните 5 минути, които ще изчакаш, въпреки че знаеш колко е безнадеждно, с цигарата, която дими между пръстите ти. Можеш да намериш смисъл в няколкото крачки до будката в съседство с мястото на срещата, за да купиш нова кутия, въпреки че само ти си знаеш, че в старата има още 2-3 цигари. А, направиш ли тези толкова трудни няколко крачки, после можеш спокойно да обърнеш гръб и да си тръгнеш.
Е, да, цигарата все в един момент се стопява между пръстите. Тогава светът изпъква в болезнена цветност и контраст. И самотата като проститутка ти помахва с пръст.
... но пък... винаги можеш да запалиш нова... и нова. И да отлагаш момента на празнота... празнота в ръцете, в очите... в душата.
Умирам за една цигара...
Точно в този момент...
Обичам те...и ми липсваш...
