Когато изтичаш
между пръстите ми
като вода,
от която не мога
да пия,
напукани от жажда
са устните
на душата ми,
дори от шепот болят,
но ти не знаеш това...
От теб ще го скрия.
Когато една красива дума
нямаш за мен
и мълчиш
като мраморен камък,
арктическа зима
с виелици
погребва моя ден,
Ледената кралица
в кръвта ми
си издига замък.
Когато...
Всичко, което е било-
ще бъде...
и което е минало,
ще се повтори.
Времето има
черни криле на гарван
и с него никой
не може да спори.
