Неочаквано сияние
Всяко неочаквано сияние
в сърцето ми донася смут...
всеки лъч на моето страдание
сразява ме във мрак и студ.
Седя и без да чакам някой
очаквам ново неочаквано сияние
и ти не закъсняваш...чакай!
Та ти си се превърнал в разкаяние!
За обич недовършена, оставена
във вселената да търси път...
А беше тя почти забравена,
почти обърнахме й гръб.
Каква заблуда!Тя е тук!
Стои пред мен и има куп въпроси закъснели.
Сияние, но вече друг,
достатъчно от мен не взе ли?
Аз нямам вече какво да ти дам!
Съвест? Тя е така непотребна и горчи...
Късно е и всеки е сам.
Неочаквано сияние само бъди!
