Улавяла ли си мига, когато..

[liquid-skies-rider]

Улавяла ли си мига, когато
в покоя утринен слънцето тихо изгрява..
 
Улавяла ли си мига, когато
в златната следобедна есен
нежния полъх жълтите листа понася..
 
Улавяла ли си мига, когато..

[Diablos]

Миговете бягат покрай нас неусетно...
Красотата оставяме като нещо суетно...
Само залезът аз често улавям...
Мислено му се покланям...

Защото знам,утре ще изгрее
отново.Някой с него ще пее,
а аз запленен ще слушам мълчаливо...
Сега само в залеза виждам нещо красиво...

[DeTe_Ha_Xaoca]

След залеза идва луната,
разлива тя бяла светлина
и докосва с пръчица вълшебна
цялата земя..
Бледата луна обичам,
фея лунна ли съм, че само
в нея се заричам.
Около луната светят мънички звезди
те големи са и тъжни, като твоите очи.
Нощта красива е
улавяла съм аз мига,
когато цялата земя спи
и само моята луна над нея бди.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Улавяла ли съм мига си...
Улавяла ли съм го, тебе питам?
Дали е бил мига във мисълта ми,
или е бил реалност, но покрита?...

Улавяла ли съм мига, когато
граничи времето с безкрайността;
улавяла ли съм лъчът от злато,
когато слънцето заключва вечерта?...

Улавяла ли съм мигът, наситен
с желания и чувства от кристали?...
Улавяла ли съм го, тебе питам!...
Била съм тук с мига, но ти - едва ли...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Улавяла съм много мигове
и ако трябва още толкова
ще улувя,
за да бъда истинска,
а не фалшива, за да не
играя никаква игра.
Улавяла съм изгрева
и залеза, улавяла съм
падащи звезди.
Улавяла съм ги,
улавял ли си ги и ти??

[Angel Soul]

Улавяла ли си мига, когато
в покоя утринен слънцето тихо изгрява..
 
Улавяла ли си мига, когато
в златната следобедна есен
нежния полъх жълтите листа понася..
 
Улавяла ли си мига, когато..

Миг след миг улавях , съхранявах
...като пеперуди във косите си закичвах.
Шарените багри от душата си извайвах ,
миговете още по-изящни
аз от себе си освобождавах.

Утре някой друг ще им се наслаждава
сладостно изпаднал във нирвана.
Ти улавял ли си мигове в безкрая,
медитиращо унесен във асана?

[liquid-skies-rider]

Миг след миг улавях , съхранявах
...като пеперуди във косите си закичвах.
Шарените багри от душата си извайвах ,
миговете още по-изящни
аз от себе си освобождавах.

Утре някой друг ще им се наслаждава
сладостно изпаднал във нирвана.
Ти улавял ли си мигове в безкрая,
медитиращо унесен във асана?

Мигове красиви пръскаш ти,
вплела късчета душа.
И пеперудени, щастливи
радват те самотната душа.

Аз улавям мигове безкрайно,
твойте също хванах тайно.
Закръжаха те край мен омайно,
после пуснах ги да си летят сияйно.

Миговете са частички вечност,
носят истината древна на своите криле.
Вдъхвайки щастливата им нежност,
оставяй ги свободни на техните криле.